По реката в деня на Задушница - Джан Дзъдуан (1085-1145 година) Along the River During the Qingming Festival
Това е детайлно, ръчно рисувано копие на едно от безценните съкровища на китайската живопис – картината „По реката в деня на Задушница" на художника Джан Дзъдуан, живял от 1085 до 1145 година. В своето дълго над 5 метра платно, придворният художник е пресъздал ежедневието в град Биендзин (днешния Кайфън) - столицата на династия Сун в на празника на мървите – Цинмин в началото на пролетта. Картината, определяна на китайски като „картина на нравите и обичаите", е създадена под формата на свитък, който се разгръща в хоризонтална посока и така пред очите на наблюдателя оживява истинска панорама на живота в имперската столица . Четката на художника е създала изпълнени с виталност образи на всевъзможните обитатели на един средновековен китайски град. Общият брой на човешките фигури в картината е 814, а освен тях на платното са изобразени и 29 лодки и кораби, над 80 различни животински фигури, над 30 сгради, 13 теглени от волове коли, 14 паланкина, 17 мостове и 180 дървета. Картината отразява живота на всички обществени прослойки от най-бедните до най-богатите и властимащите. В творбата могат да се разграничат две части – селски пейзаж в покрайнините на столицата и градски пазар. Логичен център на изображението е голям дъговиден мост в центъра на града и улицата покрай него.
На пръв поглед фигурите на платното са в пълна безредица и в картината цари суетене без посока. При по-внимателен вглеждане обаче човек открива смисъла в движенията и разположението на всяка една фигура. Хора от различни занаяти са представени в тяхното трудово ежедневие. От западната страна на големия мост има сергии и около тях са се струпали много минувачи. На сергиите се продават различни битови предмети. На улицата има продавачи на чай, гледачи на ръка, търговци. На моста са се събрали хора, които жестикулират, разговарят помежду си и гледат корабите по реката. Други пък са в паланкини или каруци или пък яздят на кон. Някои от фигурите носят на раменете си кобилици с товари, а други са подкарали магарета към пазара..Южната страна на моста и улицата са свързани в едно логическо цяло. От двете страни на улицата се редят чайни, пивници, заложни къщи, работилници. Пред сградите улични търговци са разпънали чадъри и продават стоката си направо на улицата. Суетнята и човешкият поток не секват по дължината на цялата крайбрежна улица от изток на запад чак до предградията на столицата. И тук виждаме носачи на стоки, селяни с добитък, търговци с камили и минувачи, наслаждаващи се на гледката по реката. Водите на реката пък са покрити с кораби и лодки, някои от които са спрели край брега, а други плават по пътя си. Около тях е пълно с хамали, които разтоварват стоките. Един кораб е почти под дъговидния мост в центъра на картината, а хората на борда му се суетят всеки със задачите си...
Според някои от изследователите на картината, от изображението липсва един дял, но според други нарисуваното е една завършена по смисъла си цялост. Знае се обаче, че от свитъка липсва частта с подписа на император Сун Хуейдзун, (на когото е подарена картината лично от художника) и личния му печат с два дракона. Предполага се, че през вековете от създаването на картината до наши дни, тази част е била или повредена и отстранена при повторното подлепяне на свитъка върху текстилна основа или съзнателно е била отрязана и продадена на висока цена.
След първия притежател на картината – император Сун Хуейдзун, всички следващи императори също гледали на творбата като на част от дворцовото богатство и тя постепенно се превърнала в обект на въжделенията на поколения колекционери. През следващите 800 години картината четири пъти била крадена от двореца, за да бъде продавана на колекционери, а след време отново се завръщала в двореца и така до създаването на Китайската народна република. Днес това безценно произведение се съхранява в колекцията на „Забранения град" в Пекин.
Размери:
Дължина - 5,29 метра
Височина - 24.8 сантиметра
Материали: Коприна, хартия
